Представяме на вниманието Ви следното становище относно размера на т.нар. наказателна лихва за просрочие на потребителски кредит, приложимо и по отношение на придобилите напоследък популярност „бързи кредити“.
Наказателната лихва по своето естество всъщност е обезщетение за забава при парично задължение. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед диспозитивния характер на тази правна норма страните в общия случай могат да договарят обезщетение или неустойка за забава в по-голям размер от размера посочен в чл. 86 ЗЗД. Това е така обаче по отношение на парични вземания, произтичащи от различни от бързия кредит или потребителския кредит правопораждащи юридически факти.
По отношение на потребителския кредит в т.ч. и т.нар. „бързи кредити“ е налице специален на ЗЗД закон, а именно Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който регламентира задължителния размер на наказателната лихва. Съгласно чл. 33 от този нормативен акт при забава на кредитополучателя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този случай обезщетението за забава /наказателната лихва/ не може да надвишава законната лихва. С Постановление на Министерски Съвет № 100/29.05.2012 год. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута се определя годишния размер на законната лихва за просрочени задължения в левове – в размер на основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента, като според ал. 2 от същото ПМС дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от цитирания годишен размер.
Следователно предвид горезиложеното в случай, че в договор за потребителски кредит или т.нар „бърз кредит“ е предвидена наказателна лихва за просрочие по-висока от законната лихва, то тази разпоредба следва да се приема за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречаща на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Важно е също да се отбележи че наказателната лихва може да бъде изчислявана единствено и само на базата на просрочената сума, а не върху цялата главница, каквито договорки могат често да бъдат открити в договори за потребителски кредити. Прогласяването на нищожността на подобни договорки има за резултат отпадането в цялост на тези задължения, като е важно да се спомене, че същите не се заместват по право от разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД и кредитополучателят не дължи никаква наказателна лихва.
- Настоящият текст не представлява консултация, а само анализ на действащата нормативна уредба и не може да замени консултацията с адвокат.
