Представяме на вниманието Ви следното становище относно възможността за напускане на съдружник в ООД.
Участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност /ООД/ може да бъде прекратено на изчерпателно описаните в чл. 125 от Търговския закон /ТЗ/ основания. Цитираната правна норма разделя основанията в две групи, като условен отличителен белег се явява волята на съдружника. В ал. 1 от тази правна норма е заложено, че участието на съдружника се прекратява при смърт или поставяне под пълно запрещение, изключване; прекратяване с ликвидация – за юридическите лица, както и при обявяване в несъстоятелност /обстоятелства вън от волята на съдружника/. На следващо място законът – чл. 125, ал. 2 ТЗ въвежда и волята на съдружника като прекратителен участието в ООД способ. В чл. 125, ал. 2 от ТЗ е уредена възможността всеки съдружник доброволно да напусне ООД, в което е участник с писмено тримесечно предизвестие. Срокът започва да тече след получаване на предизвестието от управителя на ООД. Напускането на съдружника има за последица правото да получи паричната равностойност на дружествения дял, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
В хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Това право по своята същност безусловно представлява субективно и още повече е потестативно. Както беше отбелязано – единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило автоматично с настъпване момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможностга напускането да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения, съответно съдбата на дружествените дялове са регламентирани като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за „conditio sine qua non“ /условие, без което не може/ за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството „съдружник“ /в този смисъл Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 год., по описа на ВКС, II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а според мотивите на т. 2 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС решенията по чл. 290 от ГПК са задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС съдебни инстанции; Решение № 1390 от 24.08.2015 г., постановено т.д. № 5367/2015 г., по описа на СГС, ТО, VI-20 с-в; Решение № 1078 от 09.07.2014 г., постановено по т.д. № 2484/2014 г., по описа на СГС, ТО, VI-10 с-в/.
Горното становище обаче много често не се споделя от длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър, поради което биват постановени откази по заявления от съдружника за заличаването му от пратидата на ООД, което е предпоставка за възникаване на проблеми от различно есетество. Такъв проблем например може да бъде несъвместимостта на определени длъжности с качеството съдружник в ООД /напр. чл. 195, ал. 1, т. 3 ЗСВ и др./.
Действително единственият оправомощен орган да заявява за вписване промени в обстоятелствата на дружество с ограничена отговорност е управителят в общия случай. Доколкото обаче липсва развита нормативна уредба при едностранното напускане на съдружник и с оглед потестаривния характер на това негово субективно право, може а и следва да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 141, ал. 5, изр. последно от ТЗ. Приемане на противното, във връзка с липсата на процесуална легитимация за заявяване за вписване на обстоятелството, че съдружникът е напуснал дружеството категорично би противоречало на правния институт на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Това на практика означава, че съставът на чл. 125, ал. 2 ТЗ е неприложим, доколкото е невъзможно при бездействие на дружеството това обстоятелство да бъде отразено и врисано в Търговския регистър. В този смисъл следва да се има предвид разпоредбата на чл. 10 ЗТР, която гласи, че трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. На практика невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Както беше отбелязано съществуват редица нормативни изисквания, съобразно които качеството на съдружник е несъвместимо с определени длъжности и ако хипотетично се допусне, че съдружникът е напуснал дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, а дружеството бездейства по отношение вписването на това обстоятелство в Търговския регистър, то се оказва, че съдружникът формално никога няма да може да се освободи от това си качество.
Не е била такава волята на законодателя, имайки предвид потестативния характер на субективното право на съдружника да прекрати участието си в ООД. В заключение считаме, че напусналият съдружник следва да може сам да обявява това обстоятелство в Търговския регистър, без да се държи сметка за съдбата на освободените дялове.
- Настоящият текст не представлява консултация, а само анализ на действащата нормативна уредба и не може да замени консултацията с адвокат.
